Едва ли има просветен българин, който да не знае името

Чудото Чудомир

Едва ли има образован българин, който да не знае името Чудомир и то да не провокира усмивка и положителни усеща в него. Е, малко на брой си спомнят същинското му име - Димитър Христов Чорбаджийски, само че като Чудомир го знаят. Защото хумористът с този псевдоним изцяло се препокрива с името - той в действителност е мирско, международно знамение. При Чудомир човек не може да дефинира кой от гениите му е по-голям - писането, или рисуването.

На 25 март 2018 година се навършиха 128 години откогато е пристигнало на бял свят чудото Чудомир. А по какъв начин поражда псевдонимът му Чудомир? - Малцина знаят, че концепцията е на съселянина на хумориста - Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на търсения с парична премия деятел на Вътрешна македонска революционна организация - Чудомир Кантарджиев, и намерил голяма аналогия сред " терориста " и Митко. Така бъдещият публицист и художник-карикатурист първо се снабдява с прякор, а по-късно прякорът му става псевдоним.

С обучение

Чудомир е името, с което става прочут, само че употребявал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер дребен, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и други

Димитър Чорбаджийски-Чудомир, е роден на 25 март 1890 година в село Турия, Старозагорско, като седмото от осемте деца на хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски и Мария Дончева. Началното си обучение приключва на село и отива да учи прогимназия в Казанлък. Баща му се надявал будният Митко един ден да стане офицер, или търговец, само че момчето го влече рисуването. В автобиографията си Чудомир, в типичния си жанр, споделя по какъв начин популярност Богу рухнали проектите на татко му да го направи или боен, или поп. Накрая индивидът се уверил, че синът му и за бакалин не става, тъй като раздавал стока на вересия. " И по този начин попаднах в Рисувалното учебно заведение ", споделя Чудомир.

През 1913 година приключва Държавното художествено-индустриално учебно заведение в София. Започва Балканската война и роденият за безшумно творчество, е мобилизиран на фронта. През 1912 година Чудомир подписва брак с колежка - художничката Мара Нонова. След като се дипломира през 1919 година, и двамата работят като учители в Казанлък. През 1929 година Чудомир отпътува за специализация по изобразяване в няколко учебни заведения в Париж. След нея прекарва известно време във Виена.

През 1932 година според един закон, съгласно който при фамилните двойки учители единият би трябвало да напусне държавната работа, Чудомир остава без работа. Канят го да поддържа хумористичната страница на в. " Зора ". Не се усеща задоволен от тази работа и я напуща през 1940-а. В този интервал прави няколко пътувания в чужбина - до Рим, Венеция и Римини. " Вдишва културен въздух! ", както се показва самият той.

Чудомир: " - Когато господ желае да накаже някого, прави го преподавател "

През 1938 година, за забележителния си принос като краевед, Чудомир става член на Върховния читалищен съвет в Казанлък, през 1965 година става заслужил активист на изкуствотоа, през 1966 година е определен за депутат в Петото национално заседание, а на 23 май 1967 година получава званието Народен активист на културата. Продължава до последния си мирис през 1967-а да оглавява читалище " Искра " и Историко-етнографския музей в Казанлък.

В продължение на 60 години Чудомир твори. За пръв път разгласява свои карикатури и злободневки в рими през 1907 година. Постепенно се опитва и в по-сериозните жанрове - стартира да написа фейлетони, разкази и епиграми в списанията " Барабан ", " Въртокъщник ", " Остен ", " Жило ", " Червен смях ", както и от вестниците " Слово ", " Зора ", " Искра " (Казанлък) и други

Сред приятелите му още от ранните години на творчеството му, са други двама колоси на литературата - Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов. Най-голяма известност му донасят късите му хумористични разкази. Те са издадени в поредност от книги: " Не съм от тях " (1935), " Нашенци " (1936), " Аламинут " (1938), " Кой както я подреди " (1940), " Консул на Голо бърдо " (1947) и други

Няколко дни преди гибелта си, като че ли е предчувствал края си, Чудомир предава на Серафим Северняк свои мемоари, кръстени " Драсканици в болничното заведение ". Там с типичното си възприятие за комизъм написа: " Стари и положителни мои другари и приятели, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до " безконечното ми жилище ", в случай че не вали дъжд. "

Умира на 26 декември 1967 година в София. Погребан е по негово предпочитание в градинката пред къщата, в която е живял. В едно писмо до художника Константин Щъркелов Чудомир написа: " Помъчих ли се да отразя епохата? Донесох ли изгода на народа си? След тая ужасна битка на живот и гибел сред двата противоположни свята къде сме ние? На чия сме страна? Кому оказваме помощ посредством изкуството си? "

Тези риторични въпроси ясно подсказват, че равносметката на този човек, който безусловно произвеждал смях, не е доста радостна!... Според осведомени, не бил задоволен нито като народен представител, нито в персоналния си живот. Като почва да го тормози и здравето му, взима съдбоносен избор - самичък да скъса с живота!...

" Смях през сълзи е животът на Чудомир! А като гледаме картините му, в тях няма и помен от горест, а единствено смях и смях!... ", отбелязва един критик. Още в ранните си години Чудомир рисува карикатури за столичните вестници и списания. Първата му независима галерия като художник - с рисунки и карикатури - провежда в Казанлък през 1925 година Прави галерия и на идната година - отново в Казанлък. Докато оглавява хумористичната страница във в. " Зора ", разгласява там свои рисунки с политическа и обществена тема.

Пъстрият свят на Чудомир – село Турия

През 1937 година за пръв път взе участие в национална галерия, дружно с карикатуристите Александър Божинов, Александър Добринов, Илия Бешков и Стоян Венев. През същата година гостува и на Белградската картинна изложба на карикатуристите. Най-известните си художествени творби Чудомир показва през последните години на живота си. Серията картини е кръстена " Нашенци " и включва най-вече акварели, рисувани в интервала сред 1932 година и 1960 година Третата си независима галерия карикатуристът провежда 40 години след първата - през 1965-а. Тя е показана в Стара Загора, Казанлък и Габрово, а през 1967 година - годината на гибелта му - и в Пловдив.

В паметта на поколенията Чудомир ще остане с необикновено занимателните си къси разкази и незабравимите си карикатури. Героите му са толкоз живи и непринудени - и в облик и в тирада, че се запечатват мощно и трайно в съзнанието. Някои от мъдрите мъдри мисли на Чудомир:

" Даже и лъвът е принуден да се пази от мухите. "

" Дяволът бил татко на лъжата, само че не запомнил да я патентова и по тази причина в този момент предприятието му страда от свръхконкуренция. "

" Каква приятна тишина би настъпила, в случай че хората говореха единствено това, което са премислили. "

" Какъв нравствен напредък! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и риболовците — повече от рибите. "

" Където има брак без обич — там има и обич без брак. "
" Моми "

" Мъжът стартира да дири разум в жена си чак откакто е опитал всичко друго у нея. "

" Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито един път. "

" Обичай близък си, само че остави жена му на мира... "

" Покаянието на лицемера е също по този начин двуличие. "

" Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата по какъв начин се събира мед. "

" Прекалено дългата отмора е ръждясване. "

Една от най-популярните реплики на Чудомир " Не съм от тия, по какъв начин " Сийке, но... " кара всекиго да се усмихне, тъй като няма безгрешни измежду нас, хората. Самият Чудомир се шегувал с лекарите в болничното си легло с " Не съм от тях... " и с: " Уж съм безпартиен, пък алените ми кръвни телца били доста повече от белите. Тази кръв, дето ми преливате, би трябвало да е от комсомолец, тъй като почнах да се взирам в медицинските сестри и се багра да не почна да им налетявам. "

В последните си произведения, писани в болничното заведение през 1966-а - една година преди да почине - така наречен " драсканици ", Чудомир написа с малко черен комизъм и самоирония: " Почнат ли да ти устройват празник, да те празнуват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми - готви си наследството. Седемдесет и седем години навършвам скоро. Прилична възраст за умиралка. Аз обаче няма да умра през 1966-а, тъй като тя бе избрана за най-хубавите представители на изкуството ни. Напоследък пък такива тържествени погребения вършат на писателите, че просто да ти е драго да умреш. Аз ще напусна тази проклета болница, само че по тил. Какво излекуване очакваш, когато в болничното заведение са те сложили в стая № 13! Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безспорно катафалката. Возиш се лежащ, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не. Не се тревожа... Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница ".

За последните две години в живота си - 1966-а и 1967-а Чудомир влиза четири пъти в болница. Четвъртият път - за последно!... Сам поставя завършек на живота си, откакто написва голям брой предсмъртни писма. Умира един от най-автентичните създатели на България през ХХ век. Писателят-карикатурист ни оставя в завещание повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и къси хумористични разкази. Книгите му непрестанно се преиздават. Така Чудомир продължава да бъде жив в националната памет.